начало | контакти | карта на сайта | 06:14, 17 декември 2017
Лов в България

 
 
ЛОВ НА ДРЕБЕН ДИВЕЧ
 

Ловуването на дребния дивеч в България се извършва индивидуално и групово.Сроковете на ловуване  за различните видове дребен дивеч са следните:
I.Бозайници
1.  Див заек (Lepus europaeus Pall.) от 1 октомври  до 31 декември
2. Катерица (Sciurus vulgaris L.)  от 1 ноември до 31 декември
3. Ондатра (Ondatra zibethica L.) от 1 ноември до последния ден на февруари
4. Нутрия (Miocastor coypus Mol.) от 1 ноември до последния ден на февруари
5.Чакал (Canis aureus L.) - целогодишно
6. Лисица (Vulpes vulpes L.)  - целогодишно
7. Енотовидно куче  (Nictereutes procyonoides Greg) - целогодишно
8. Бялка (Martes foina L.)  - целогодишно
9.Черен пор (Mustela putorius L.) - целогодишно
10.Язовец (Meles Meles L.) от 1 август до последния ден на февруари

II. Птици:
1.    Колхидски фазан (Phasianus colchicus L.)- от 1 октомври  до 31 януари
 Фермерно произведени - от 1 октомври  до 28 февруари
2.    Ловни фазани (Phasianus sp.) - от 1 октомври  до 31 януари
Фермерно произведени - от 1 октомври  до 28 февруари
3.     Яребица (Perdix perdix L.) -  от 1 октомври до 30 ноември
Фермерно произведени - от 1 октомври  до 31 януари
4.    Планински кеклик (Alectoris graeca graeca Meisner) - от 1 октомври до 30 ноември
5.    Тракийски кеклик (Alectoris graeca cupriotes Hartert.) - от 1 октомври до 30 ноември
6.    Фермерно произведени - от 1 октомври  до 31 януари
7.    Пъдпъдък (Coturnix coturnix L.) - от втората събота на август  до 30 ноември
8.    Токачка (Numida meleagris L.) - от 1 октомври до 31 януари
Фермерно произведени - от 1 октомври  до 28 февруари
9.    Гривяк (Columba palumbus L.) от втората събота на август  до втората неделя на февруари
10.    Гургулица (Streptopelia turtur L.) - от втората събота на август до 30 ноември
11.     Гугутка (Streptopelia decaocto Friv.) - от втората събота на август  до 31 декември
12.    Голяма белочела гъска (Anas albifrons Scop.) от 1 октомври до 31 януари
13.    Зеленоглава патица (Anas platurhynchos L.) от 1 октомври до 31 януари
14.    Полудива патица (Anas platurhynchos L.) от 1 октомври до 31 януари
15.    Лятно бърне (Anas guerguedula L.) - от 1 октомври до 31 януари
16.     Зимно бърне (Anas crecca L.) - от 1 октомври до 31 януари
17.     Фиш (Anas penelope L.) - от 1 октомври до 31 януари
18.    Лопатарка - клопач(Anas clypeata L.)-  от 1 октомври до 31 януари
19.    Черна качулата потапница (Aythya fuligula L) - от 1 октомври до 31 януари
20.    Шилоопашата патица (Anas acuta L.) - от 1 октомври до 31 януари
21.    Черна лиска (Fulica atra L.) - от 1 октомври до 31 януари
22.    Горски бекас (Scolopax rusticola L.) - от втората събота на август  до последния ден на февруари
23.    Обикновена бекасина (Callinago gallinago L.) - от втората събота на август  до последния ден на февруари
24.    Скорец (Sturnus vulgaris L.)  целогодишно
25.    Сврака (Pica pica L.)  целогодишно
26.    Сива врана (Corvus cornix L.)  целогодишно
27.     Посевна врана (Cornus frugilegus L.) целогодишно
28.     Чавка (Coloeus monedula L)- целогодишно
предотврътяване възникването на пожари и действията им при възникнали такива.
 
Индивидуално ловуване
Председателят на дружината издава на ловеца разрешително за индивидуален лов на мигриращ дивеч за срок не по-дълъг от един календарен месец. Ловецът, преди започване на лова вписва датата на ловуване и непосредствено след завършване на лова вписва в разрешителното вида и количеството на отстреляния дивеч и и носи разрешителното при всяко излизане на лов в ловностопанския район.
 Най-късно 3 дни след отбелязаната в разрешителното последна дата за ловуване, ловецът връща на председателя на дружината попълненото с всички данни /вид и брой отстрелян дивеч/ разрешително;
Разрешителните за индивидуален лов на мигриращ дивеч за месеца се предоставят от специалиста по ловно стопанство към сдружението на председателя на дружината в два екземпляра
При индивидуалното ловуване на хищници срокът за ловуване е до един календарен месец и се заплаща само таксата за издаване на разрешителното от 1 лв.
 Придобитият при ловуването трофей се обработва и регистрира в едномесечен срок в ДГС или ДЛС, в чийто район на дейност е ловностопанския район, в който е отстрелян дивеча с трофей. След или преди регистрацията се извършва оценка на трофея от оценителна комисия към съответното ДГС или ДЛС.
 
Групово ловуване
 В разрешителното за лов се вписват имената на ловеца или ловците/при групов лов/, номерата на ловните билети и членските карти, датата/при групов лов/ или датите/при индивидуален лов/ на ловуване, мястото/ловището или местността/ на ловуване, вида и броя на разрешения за отстрел дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов.
 Разрешителните за групово ловуване на мигриращ и водоплаващ дивеч се издават от специалиста по лова по предварителна заявка от председателя на дружината и съдържаща броя на разрешителните, вида дивеч, който ще се ловува, ловищата, в които ще се ловува и датите на ловуване,. Попълнените с тези данни първи екземпляри на разрешителните се предоставят на председателя на дружината, който вписва имената на ръководителя на лова и му предоставя попълнения първи екземпляр на разрешителното, заедно с  талоните към него.
- Ръководителят на лова преди започване на лова вписва в разрешителното имената на ловците, серийните номера на техните ловни билети и членски книжки, провежда инструктажа по чл.59, ал.3, т.4, събира сумите по чл. 65, ал. 2  и им раздава талоните. Непосредствено след завършване на лова ръководителят на лова попълва в разрешителното резултатите от ловуването/вид и брой на отстреляните птици/ и талоните на участниците в лова.
- В 3-дневен срок ръководителят на лова връща попълненото разрешително заедно с неизползваните талони и събраните суми на председателя на дружината.
   Ненавременното отчитане на разрешителни за лов и превеждане на дължимите средства за тях могат да бъдат основание за отказ от предоставяне на нови разрешителни от страна на ДГС /ДЛС/;
Мерки за безопастност
-     всеки  ловец  трябва да бъде инструктиран и да спазва мерките за безопастност при боравене  с оръжие и по време на лов;
-    всеки  ловец  трябва да бъде екипиран с ленти, шапка или облекло с ярък сигнален цвят;
-   забранява се  употребата на алкохол и наркотични /упойващи/ средства преди и по време на ловуването;
 
Първа помощ на пострадал по време на лов
Д-р Свилен Ангелов


Едва ли е нужно да се изтъква от какво голямо значение е умението на притежателите на лично и служебно оръжие да реагират бързо при допуснати наранявания и самонаранявания. Практиката показва, че често пъти навременните и грамотни действия са жизнено важни.
Ще се спрем само на принципите в оказване на първа помощ, приложими при огнестрелни наранявания. Този тип наранявания имат своята специфика. Наблюдава се дълбок раневи канал, с или без изходен отвор. Често нараняващия предмет (проектила) остава вътре. Раната е силно замърсена, като това и дълбокия раневи канал създават условия за тежки анаеробни инфекции. В раневия канал има и много фрагменти от самите разкъсани тъкани и дрехите. Нараняването често е съпроводено с обилен външен и вътрешен кръвоизлив и различни по степен увреждания на целостта на вътрешните органи. Не са редки и силно фрагментираните фрактури на костите по пътя на проектила.
Първо няколко общи принципи, които ще ни помогнат да окажем навременна и ефективна помощ на пострадалите от каквито и да е увреждащи фактори:
1. Всички действия при оказване на първа медицинска помощ трябва да бъдат добре обмислени и същевременно решителни и бързи.
2. Преди всичко е необходимо да се оцени обстановката и да се предприемат мерки за спиране на въздействието на вредните фактори (примерно извеждане на пострадалия от горящото или обгазено помещение).
3. Състоянието на пострадалия трябва да се оцени бързо и правилно. Първо трябва да се прецени дали е жив или мъртъв, след това да се определи вида и тежеста на травмата. За тази преценка са необходими известни познания по анатомия и физиология. Ако пострадалите са повече е необходимо да им се окаже помощ в порядък според тежестта на нараняването им.
4. Да се организира възможно най-бързото транспортиране на пострадалия до лечебно заведение, където може да получи компетентна помощ.
За оптимизиране на действията и за да не се губи на време, оказващият първа медицинска помощ трябва бързо и сигурно да различава загуба на съзнанието от смърт.

Признаци на живот, които могат да го ориентират са:

1. Наличие на сърдечна дейност - може да се определи чрез поставяне на ухото или ръката върху гръдния кош в областта на сърцето или по наличието на пулс. Пулсът се изследва чрез леко притискане на лъчевата, сънната или бедрената артерия в съоветните места, където артерията минава по-повърхностно, като липсата на доловими пулсации не са признак на отсъствие на сърдечна дейност и настъпила смърт !!!
2. Наличие на дишане - визуализира се от движението на гръдната и коремната стена, също може да се доближи до устата или носа парче чисто стъкло или лека материя (конец, памук) - наблюдава се изпотяване на стъклото или помръдване на съответния лек материал.
3. Реакция на зеницата на светлина - при осветяване на очите, например с прожектор, се нaблюдава свиване на зеницата.
Трябва де се има предвид, че неустановяването на пулс, видими дихателни движения и реакция от страна на зеницата не означава непременно настъпила смърт!!!

Ако се установи липса на дишане и сърдечна дейност, трябва да се пристъпи към незабавна кардио-пулмонална ресусцитация, състояща се от непряк сърдечен масаж и изкуствено дишане "уста в уста". Преди да се започне изкуственото дишане, устната кухина се проверява за чужди тела, поглежда се положението на езика (да не е "глътнат") и главата се извива назад, изтегляйки брадичката нагоре. Следва рязък и силен удар в сърдечната област и тогава се пристъпва към непрекия сърдечен масаж и изкуственото дишане. Ако реанимацията се изпълнява от един човек, на 10 притискания на гръдния кош се правят по 2 обдишвания. Ако се изпълнява от двама души - на 5 притискания се пада 1 обдишване. При подобряване на кръвната циркулация и оксигенация се забелязва ясна промяна в цвета на лицето на пострадалия. След възстановяване на сърдечната дейност, масажът се прекратява и се продължава с обдишването до поява и на спонтанно дишане.
Един от най-важните моменти в оказването на първа помощ е борбата с кръвотечението. Загубата на около два литра кръв е смъртоносна, но ,разбира се, смърт може да настъпи и при загуба на по-малко количество. При разкъсване на голям кръвоносен съд, на крайниците например, в резултат на кръвозагубата за няколко секунди пострадалия може да изпадне в безсъзнание и за броени минути да настъпи смърт.
Според това дали кръвта се излива в някоя вътрешна телесна кухина или не, кръвотеченията се делят на вътрешни и външни. А според вида на увреденият съд биват артериални, венозни и капилярни.
При артериалните кръвотечения кръвта се излива на силна, пулсираща струя (с дебит в зависимост от големината на съда) и е аленочервена. При венозните кръвта изтича по-бавно и е по-тъмна на цвят.
Понеже в условията на оказване на първа помощ и при липса на съответната квалификация не можем да се борим с евентуален вътрешен кръвоизлив, ще се спра на методите за овладяване на външния. При тези условия е възможно само временно кръвоспиране, за период, достатъчен за транспорт на пострадалия до лечебно заведение.
В случаите, когато състоянието на пострадалия не е животозастрашаващо и не е необходима незабавна намеса, преди да започнете да обработвате раната, измийте добре ръцете си. Това, а също тоалета и дезинфекцията на раната с подходящите налични средства, ще намали риска от инфектирането и. Когато отваряте стерилни марли или превръзки, за да не ги замърсите, хващайте ги само за краищата.
Капилярните кръвотечения обикновено се спират лесно след поставянето на обикновена кръвоспираща превръзка с марли и бинт върху наранения участък. При бинтоване на крайник, пръстите винаги трябва да се оставят открити, за да може да се контролира визуално качеството на кръвообращението. Посиняването на пръстите показва че превръзката е прекалено стегната и трябва да се разхлаби поради риска от некроза на тъканта вследствие хипоксия.
При външно кръвотечение от венозен или артериален съд и след известна кръвозагуба, се установява ускорен пулс, замаяност, чувство за студ, жажда, безпокойство и загуба на съзнание. В такъв случай трябва да се действа бързо, пренебрегвайки много от правилата за асептика и антисептика. Слагаме пострадалия да легне и повдигаме наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако няма съмнение за счупване. При по-малки наранявания кървенето може да се спре чрез директно пристискане на раната. Ако това не дава необходимия резултат, кървенето обикновено се спира, като се притисне най-близката артерия, снабдяваща мястото с кръв. За да се спре кървене в областта на главата, може да се упражни натиск с палеца към костта пред ухото (поради повишената циркулация може да се наложи да се притисне и от двете страни) или в хлътналата част на челюстта - според локализацията на нараняването.
При нараняване в областта на гърдите - притискат се с палец кръвоносните съдове в областта на хлътналата част на ключицата. При нараняване в горната част на ръката - притиска се във вдлъбнатината между мускулите на вътрешната страна на ръката. Ако раната е в долната част на ръката - притискат се съдовете от вътрешната страна на китката. За да се спре кървенето от крак се упражнява натиск с юмрук от вътрешната страна на бедрото към костта.
Притискането с ръка на кръвоносен съд или самата рана с цел кръвоспиране се прави като спешна мярка, за да намалим кръвозагубата, докато се подготвим за поставяне на превръзка. Когато е необходимо кръвотечението да се спре за по дълго, например по време на транспортиране на пострадалия, кръвоспирането трябва да се осигури чрез превързочни материали, или при липсата им - с подръчни такива. Поставя се марлен тампон в самата рана и превръзка върху него, прави се пристискаща превръзка в гореспоменатите места, а за крайниците, най-общо казано, трябва да се стегне с бинт подходящ участък над раната (може да се направи турникет от подръчни средства). Не използвайте тънки въжета и тел - може да прережат тъканите.
Тези превръзки, притискащи главен кръвоносен съд, не трябва да се държат повече от 2 часа през лятото и повече от 1.5 часа през зимата !!! В противен случай може да настъпи некротизиране на тъканите вследствие липсата на кислород (поради нарушеното кръвоснабдяване). Ако е необходимо превръзката да остане по-дълго време, то тя трябва да се разхлаби за малко, въпреки възобновяването на кръвоизлива, и после отново да се стегне.
Както вече споменах, огнестрелните рани често се съпътстват от фрактури. В условията на оказване на първа помощ, обикновено можем да вземем някои мерки само относно фрактури на кости на крайниците. При съмнение за счупване, съответният крайник трябва да се обездвижи. Най-често се използват шини с подходяща дължина и ширина, направени от неогъващи се подръчни материали, които се фиксират с бинтова превръзка. При счупване, крайникът не трябва да се движи, защото острите краища на счупените кости и костните фрагменти могат да разкъсат околните тъкани, ставни връзки и особено кръвоносни съдове, предизвиквайки тежък кръвоизлив. Имобилизацията на цялото тяло е задължителна при съмнение за счупване на гръбнака. Това може да се осъществи чрез поставяне на пострадлия върху дъска с подходящите размери, като дъската се поставя под тялото а не се повдига и мести пострадалия!!! В случай на такова нараняване предприемайте действия за обездвижване по споменатия и други подобни начини само ако сте напълно сигурни какво правите, в противен случай "помощта" ви може да доведе до непоправими последици и дори смърт!!! Самостоятелното транспортиране също трябва да се избягва.
За съжаление не са много нещата, които могат да се направят в полеви условия от неспециалист за пострадал с огнестрелна рана, но са от изключителна важност. Действайки бързо и правилно, в някои ситуации ще успеете да осигурите поддържането на стабилно състояние на пострадалия до идването на лекарския екип или превозването му до лечебно заведение. При тежко нараняване прибягвайте до собствен транспорт само при липса на друга възможност. Не бързайте да затваряте телефона след като съобщите за пострадалия на центъра за спешна медицинска помощ, описвайки конкретния случай може да получите важни съвети как да процедирате до идването на лекаря.

БГ ЛОВ ФОРУМ


Какво трябва да знае ловецът при ловуването на едър дивеч?

1. Ловуването на едър дивеч се извършва само индивидуално чрез използване на методите на подборното ловуване. Изключение се допуска при дивата свиня, при който вид се допуска и групово ловуване.
2. Подборното ловуване на едър дивеч се извършва през всички дни на седмицата, а груповото ловуване на дива свиня се извършва в събота, неделя и в дните, обявени за официални празните. В дните през седмицата, обявени за почивни дни не се допуска групово ловуване на дива свиня.
3. Сроковете за ловуване на едър дивеч са следните:
Благороден елен и елен-лопатар:
  - мъжки и приплоди  - от 1 септември до 31 януари;
  - женски                   - от 1 октомври до 31 декември; 
  Сърна:
  - мъжки – селекционно и трофейно  - от 1 май до 30 октомври;
  - женски и приплоди  - от 1 септември до 30 октомври;
Дива свиня: 
  - Подборен лов  - целогодишно - мъжки, приплоди, едно- и двегодишни прасета и  женски прасета;
  -  Групов лов на дива свиня -  от 1 октомври до втората неделя на месец януари;
  - Групов лов в ловни дворове към бази за интензивно стопанисване на дивеча – мъжки и приплоди  - от 1 октомври  до последния ден на февруари. 
Муфлон:
- мъжки, трофейно зрели      - целогодишно;
- мъжки и женски                        - от 1 септември до 31 януари
Вълк – целогодишно.
4. За извършване на индивидуално/подборно/ ловуване на едър дивеч се издава от специалиста по ловно стопанство към ловното сдружение писмено разрешително за лов. Редът за издаването е следния:
  - председателят на дружината, в която има утвърден план за ползване на съответния вид едър дивеч, прави писмено предложение до специалиста по ловно стопанство на сдружението, което съдържа – трите имена на ловеца, номера на удостоверението му за подборно ловуване, вида дивеч/ бл.елен, елен-лопатар, сърна, дива свиня, муфлон или др./, който ще се ловува и срока за ловуване/максимум седем последователни  дни/. Заедно с писменото предложение председателят на дружината или лицето, което ще ловува представя удостоверението за подборно ловуване и внася в сдружението цената на разрешителното за лов, която в  момента е 30 лева за всички видове едър дивеч и такса от 1 лев;
  - Специалистът по ловно стопанство преди да издаде разрешителното съгласува със съответното ДГС или ДЛС длъжностното лице, което ще придружава ловеца при извършване на лова/ при лова на бл.елен, елен-лопатар, муфлон и д.свиня, а при ловуване на сърна не се изисква придружител от ДГС или ДЛС/. След това издава разрешителното за лов в два екземпляра като в него вписва: трите имена на ловеца,   номера на удостоверението за подборно ловуване, номерата на чл.карта и ловния билет, срока за ловуване/ максимум 7 последователни дни/, мястото за ловуване/ ловище или местност/, вида дивеч/посочва се пола и възрастовата група/, броя на разрешения за отстрел дивеч и името на придружителя;
- първият екземпляр от разрешителното се дава на председателя на дружината или на упълномощеното лице/най-често ловецът, който ще ловува/ и се носи при всяко излизане на лов в ловностопанския район.
5. Ловуването се извършва чрез използването на методите и начините на подборно ловуване, които ловецът прецени, че ще са най-резултатни.
6. След приключване на лова ловецът или водачът/длъжностното лице/ вписва резултатите от лова – вид, пол, брой, тегло на отстреляния дивеч и в тридневен срок връща попълненото разрешително в ловното сдружение.
7. При индивидуалното ловуване на вълк срокът за ловуване е до един календарен месец и се заплаща само таксата за издаване на разрешителното от 1 лв.
8. Придобитият при ловуването трофей се обработва и регистрира в едномесечен срок в ДГС или ДЛС, в чийто район на дейност е ловностопанския район, в който е отстрелян дивеча с трофей. След или преди регистрацията се извършва оценка на трофея от оценителна комисия към съответното ДГС или ДЛС.
9. За груповото ловуване на дива свиня трябва да се знае, че:
 - групата трябва да бъде от 8 до 20 ловци/стрелци и гоначи/;
 - разрешителното за лов се издава само за един ден и се оформя като документ от няколко длъжностни лица, които носят своята отговорност.
Специалистът по ловно стопанство към ловното сдружение попълва в двата екземпляра на разрешителното вида дивеч, който ще се ловува, местността/ловището/, в което ще се ловува и датата, на която ще се проведе лова.
Така попълнения първи екземляр, заедно с талоните предоставя на председателя на дружината, който попълва в разрешителното имената на ръководителя на лова и му го предоставя заедно с талоните.
Ръководителят на лова попълва всички останали данни в разрешителното и талоните, провежда инструктажа по чл.59 от ППЗЛОД, следи за подписване на декларацията по същия член от всеки участник в лова, събира от всички участници в лова цената на разрешителното/ към настоящия момент 60 лв/ и раздава попълнените талони;
-    всички ловци трябва да са екипирани с ленти, шапки или облекло с ярък сигнален цвят;
-    се забранява употребата на алкохол и наркотични/ упойващи/ средства преди и по време на ловуването;
-    могат да се използват до десет ловни кучета;
-  след приключване на лова, ръководителят на лова попълва резултатите в разрешителното и дооформя талоните на всеки участник;
- в тридневен срок ръководителят на лова връща оформеното разрешително и събраната такса на председателя на дружината.

 

 


Благороден елен (Cervus elaphus). Разпространен в Европа (включително и България) и Азия. Обитава не много гъсти широколистни и смесени гори в равнинни, полупланински и планински местности. Често межем да го срещнем и в полугористи открити местности. Храни се с растителна храна.
Денем почива на някое скришно място и не излиза до свечеряване. Обикновено живее на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. 

Срок на ловуване:
-    мъжки и приплоди – от 1 септември до 31 януари
-    женски -  от 1 октомври до 31 декември


 


Елен лопатар (Dama dama), в диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.
Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.

Срок на ловуване:
-    мъжки и приплоди – от 1 септември до 31 януари
-    женски -  от 1 октомври до 31 декември

 

 


Муфлон (Ovis musimon) е аклиматизиран в много райони на света. Днес муфлоните са разселени по почти цяла Европа, обитават Азия, Северна Америка и Аляска и Северна Африка.
Срок на ловуване:
-    мъжки, трофейно зрели - целогодишно
-    мъжки и женски -  от 1 септември до 31 януари

 

 

 

 


 Дива свиня (Sus scrofa) е широко разпространена в Азия и Европа. У нас обитава почти цялата територия на страната.
Срок на ловуване:
Подборен лов – целогодишно
- мъжки, приплоди, едно и двегодишни прасета, женски прасета
Групов лов на дива свиня – от 1 октомври до втората неделя на месец януари
Групов лов в ловни дворове към бази за интезивно стопанисване на дивеча
- мъжки и приплоди – от 1 октомври до последния ден на февруари

 

 


Вълк (Canis lupus). В миналото вълците са разпространени почти по целия свят, но днес се срещат главно в Северна Америка, Евразия и Близкия Изток. Те живеят в широк кръг природни условия - гори, тундра, тайга, равнини и планини.
Срок на ловуване - целогодишно.

 

 

 

 

 

 


 Чакал (Canis aureus) До началото на 60-те години на миналия век чакалът у нас се среща само в Странджа.  Чакалът бързо зае главно равнинните местоо-битания у нас и разшири ареала си на запад, като в края на 90-те години достигна Словакия, Чехия, Австрия и Южна Полша.
Срок на ловуване:
-    целогодишно
-    групов лов извън горския фонд – от 1 януари до последния ден на февруари

 

 

 

 

 


 Лисица (Vulpes vulpes) Лисицата (Vulpes vulpes), наричана още и "червена лисица" обитава Северна Америка и Евразия, както и части от Северна Африка.
Срок на ловуване - целогодишно.

 

 

 

 

 

 


 Див заек (Lepus europaeus) Ареалът му у  нас е  из цялата страна, при това от нивото на морето чак до високите части на планините. В полето това са участъци, където има оврази и обрасли с храсталак долове, ветрозащитни пояси гора или пък просто малки кории насред къра. Лозята също дават отлични условия за дивите зайци. В корените на лозите винаги растат треви и бурени, а самите високи лози дават прикритие на животинките.
Срок на ловуване – от 1 октомври до 31 декември

 

 


 

Глухар (Tetrao urogallus). Той е свързан с иглолистните и смесените гори.
Макар и рядко, обитава и широколистни гори, но винаги в съседство с иглолистни насаждения. Любимите му местообитания са заравнените била и припечни склонове в по-високите части на планината, в близост до ручеи, поляни, изредени насаждения, просеки и други места, където обзорът наоколо е добър.
Срок на ловуване – мъжки – от 15 април до 15 май

 


 

Гривяк (Columba palumbus) Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.
Срок на ловуване – от втората събота на август до втората неделя на февруари

 


 Ловен фазан (Phasianus colchicus)  В диво състояние обитава обширен район от Югоизточна България до Далечния Изток (Приамурието) и Япония. На север достига до 45° с.ш. при устието на р. Усури, а на юг се среща до Иран, Афганистан, Северна Бирма и о. Тайван. 
Срок на ловуване  - от 1 октомври до 31 януари

 

 

 


Пъдпъдък (Coturnix coturnix) Среща се в Европа, Азия и Африка. Местността на гнездене е доста обширна - на север до Скандинавия. На запад -британските острови, на изток до Монголия, а на юг в Африка до ЮАР.Тази птица е типично полска, но в летните горещини често се среща и в планинските ливади, ниви и пасища. Пъдпъдъкът обича равен терен или полегати хълмове.  
Срок за ловуване – втората събота на август до 30 ноември.

 

 

 

 

 


 Яребица (Perdix perdix) В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища.  Най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите. 


Срок на ловуване – от 1 октомври до 30 ноември.

 

ЦЕНОРАЗПИС ЗА ЛОВЕН ТУРИЗЪМ В ДУ "СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ"