начало | контакти | карта на сайта | 21:34, 23 септември 2018
КАКВО НОВО ЗА АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ И ТРИХИНЕЛОЗАТА
26 февруари 2018 | 15:40 НЛРС-СЛРБ

Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към Министерство на земеделието, храните и горите, проведе на 21.02.2018 г. научно-практическа конференция на тема: „Африканска чума по свинете (АЧС), намаляване на плътността на популацията от диви свине като метод за ограничаване на риска от проникване на болестта в Р. България. Трихинелоза“.

Във връзка с изключителната важност на тематиката за българското общество основната цел на организирания от ЦОРХВ форум беше да се обменят най-новите данни за епидемиологията, разпространението, особеностите на развитие на заболяванията, профилактиката, диагностиката на фона на предвиденото в стратегията на БАБХ редуциране плътността на популацията от диви свине на територията на Р. България. След станалите обсъждания бяха направени препоръки от научната общност към компетентните институции за прилагане на устойчиви практики при решаване на проблемите в здравеопазването на сектора свиневъдство от АЧС и за опазване на общественото здраве от важната паразитозооноза Трихинелоза. 

На конференцията присъстваха представители на: Министерство на земеделието, храните и горите, Изпълнителна агенция по горите към МЗХГ, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) към БАБХ, Национален център по заразни и паразитни болести към МЗ, академичните среди, Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня (АРСИС), Асоциация на индустриалното свиневъдство в България, Факултет по ветеринарна медицина към Лесотехнически университет в гр. София, представители от Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС-СЛРБ), представител от Български ветеринарен съюз, Съюз на ветеринарните лекари в България и други.

Лекторите и участниците се обединиха в края на дискусията около следните основни изводи и препоръки:

По отношение на заболяването АЧС

Заболяването АЧС е проблем No1 в Европа, характеризиращо се с висока заболяемост и смъртност, липса на ваксина, търговски ограничения и големи щети в сектора свиневъдство. Центърът за оценка на риска по хранителната верига повиши с една степен нивото на риска за Р. България през втората половина на 2017г., тъй като заболяването бе констатирано в съседна Румъния.

На научната конференция бяха представени нови данни за разпространението на заболяването АЧС в Източна Европа и епизоотологичните особености на развитието и. Представени бяха и най-нови данни от опита на Чехия за ограничаване разпространението на АЧС чрез контролиране на популацията на дивата свиня. Участниците в конференцията направиха задълбочено обсъждане и отправиха ценни препоръки за ограничаване на щетите или решаване на проблемите преди проникването на болестта у нас.

 Основните изводи от научно-практическата конференция в този раздел са:

  1. АЧС продължава да се разпространява в Източна Европа и през 2017 г. бяха засегнати още две държави – Чехия и Румъния. Опитите за изкореняване на болестта при дивите свине в засегнатите в Източна Европа страни засега са неуспешни.
  2. Когато АЧС стане ензоотична при дивите свине, това представлява непрекъсната опасност за домашните свине, особено за тези в личните стопанства - т.н. „задни дворове“ („пинг-понг“ ефект).
  3. Свободно отглежданите у нас източнобалкански свине (ИБС) могат да се превърнат в естествен векторен мост между тези две основни популации свине в България и да пренасят вируса и в двете посоки.
  4. Разпространенито на вируса чрез т.н. антропогенен (човешки) фактор продължава да играе важна роля в епизоотологията на АЧС в Европа, въпреки всички предприемани мерки за неговото ограничаване.
  5. На този етап на научното ни познание за епизоотологията на АЧС няма единна и универсална схема или модел за противодействие на заболяването.
  6. Повишаването на готовността и компетентността на ветеринарните лекари, стопаните, ловците и лесничеите по места относно мерките, залегнали в националната стратегия за борба с АЧС ще спомогне за неговото ранно разкриване и бързо диагностициране.
  7. Влошаването на епизоотичната ситуация в Полша се дължи на продължаващата циркулация на вируса на АЧС сред популацията от диви свине и прекия и непряк контакт с домашните свине и ролята на „антропогенния“ (човешкия фактор) за разпространението на болестта.
  8. Обстановката в Беларус не е ясна, но като се имат предвид огнищата, намиращи се в съседните на нея страни, в близост с нейните северни (Литва), западни (РФ) и южни граници (Украйна) може с голяма вероятност да се счита, че и тя също е ензоотична по отношение на АЧС.
  9. Епизоотичната обстановка в Украйна е подобна на тази в Русия. Вирусът на АЧС е доказан при диви и при домашни свине, което също е признак за ензоотичност.
  10. За Естония, Латвия и Литва анализът на рисковите фактори показва корелация между броя на засегнатите населени места, човешкия фактор и плътността на популациите от домашната или дивата свиня и наличието на циркулация на вируса на АЧС в популациите от диви свине.
  11. Практическата полза от приложението на заграждания за ограничаване движението на дивите свине за региона на гр. Злин, Чехия още не е ясна.
  12. Изискват се допълнителни познания за пространственото разпределение (GIS) на дивите свине, които да бъдат използвани като елемент на контролните програми за ограничаване на заболяването с оценка на ефективността от приложението им.
  13. Трансграничният характер на инфекцията от АЧС изисква и координирани транс-гранични мерки за превенция и контрол на заболяването също и от съседните на България държави!
  14. Важен момент в превенцията и контрола е да се прекъсне епизоотичната връзка между популациите на домашните и дивите свине.
  15. За първи път АЧС се регистрира в съседна на България страна, което увеличава риска от проникване на инфекцията от умерен до висок.
  16. За 11 години присъствие в Европа, АЧС бе установена последователно в Грузия, Армения, Азербайджан, Русия (РФ), Украйна, Беларус, Молдова, Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия и Румъния.

Направени бяха и следните препоръки:

  • За определяне на плътността и динамиката на популациите от диви свине следва да се използват и други средства, освен данните на ловците от годишната таксация, такива като GPS позициониране, географско разпространение, проследяване и картографиране, плътност на единица площ, пространствено разпространение и популационна динамика в ловните полета и др.
  • В застрашени райони от проникване на АЧС, особено около големите промишлени свиневъдни стопанства, където има наличие на домашни свине, отглеждани в личните стопанства от т.н. «заден двор» и с ниска степен на биосигурност, те следва да се премахват (като се приложи превантивно клане), а стопаните се компенсират частично.
  • Необходимо е и разработването на подходящи модели и сценарии за запазване на генофонда от ИБС при различните сценарии и развитие на епизоотичния процес при проникване на АЧС в Източна България и задействане на спешния план за запазване на тази автохтонна българска порода свине.
  • Комбинация от различни инструменти, като например ограничаването на контакт с трупове на умрели от АЧС свине, засилването на конвенционалния лов и подборния отстрел за намаляване плътността на популацията от диви свине под 0.3/км2 през следващите години (критичен праг за поддържане на инфекцията), би била ефективна, за да се намали риска от проникване и разпространение на АЧС при дивите свине у нас.
  • Всеки, който се връща от засегнатите от АЧС държави-членки на ЕС, трябва да избягва контакт с домашни и диви свине, докато не се увери, че не представлява заплаха за пренасяне на вируса на АЧС.
  • Необходимо е надграждане на съществуващата ветеринарна информационна система (ВетИс) на БАБХ с GIS модул, който да дава в реално време данни за свиневъдните стопанства на територията на страната, тяхното отстояние от ловните полета и плътността на популациите от възприемчиви животни.
  • Да се предвидят средства и разработи процедура за събиране и обезвреждане на труповете на дивите свине по подобие на опита на Чехия.

По отношение на Трихинелозата:

Според годишния доклад на EFSA и ECDC за зоонозите и зоонозните причинители, регистрирани в ЕС за 2016г., България има най-много случаи на Трихинелоза (0,49 случая на 100000 души), следвана от Румъния и Хърватия (съответно с 0,13 и 0,12 случая на 100000 души). Трихинелозата при хората е зооантропоноза, която се причинява от нематодни ларви от род Trichinella. Заразяването става по хранителен път при консумация на недобре термично обработено заразено месо. Значимостта на зоонозните заболявания и тяхното влияние върху здравето, икономиката и обществото в България, нарастват през последните години, тъй като се касае за частично или трайно инвалидизирани хора.

 

Основните изводи в този раздел са:

  1. България и Румъния са страните с най-висок дял (60,4%) от всички потвърдени случаи на Трихинелоза, докладвани в ЕС през 2016 г.
  2. По данни от годишния доклад на EFSA и ECDC за зоонозите и зоонозните причинители, не само за 2016г., но и за последните 10 години (2009-2016г.) България е на челна позиция в ЕС по брой на заразени с трихинелоза (над 700) случая при хора.
  3. Според Регламент на Комисията 2015/137527/ЕС, всички възприемчиви към трихинела животни, предназначени за човешка консумация на европейския пазар, трябва да бъдат изследвани с ензимния метод за наличие на паразитни ларви в мускулите или в труповете.
  4. Правилното отглеждане на домашните свине в частни стопанства изисква спазване на добра хигиена, хранене с чиста и термично обработена (преварена) храна, осигуряване на пест-контрол (унищожаване на гризачите) и невъзможност за  проникването на гризачи във фермите със свине.
  5. Контрол върху спазване на забраната за хранене на прасета със сурови, термично необработени кланични отпадъци или с трупове на диви животни, както и допускането им до смето-разтоварищата.
  1. Човешкият фактор е изключително важен за разпространението на трихинелозата в природата. Дивите месоядни активно участват в силватичния цикъл на циркулация на трихинелите в дивата природа. Ловците, оставяйки труповете на отстреляни диви каниди, без да ги загробват или унищожават, допринасят за поддържане на епизоотичната верига и инвазираност сред дивите свине (като всеядни животни).
  2. Основен източник на заразяване и заболяване на хората остават дивите прасета (52,9% от 17 епидемични взрива), които или не се проверяват, или се извършва само трихинелоскопиране (чрез стария компресионен метод) на месото, което не е достатъчно сигурен метод за доказване наличието на трихинелни ларви.
  3. Независимо от усилията на хуманните и ветеринарните лекари да провеждат здравно-просветителна дейност, все още здравната култура на населението по проблема за начина на заразяване е на доста ниско ниво.
  4. Част от месото на отстреляните при лов диви прасета не се изследва за наличие на трихинелни ларви (бракониерски лов).
  5. Задължително изследване за наличие на трихинели по ензимния метод следва да се извършва не само при кланичния добив на свинско месо, а и на това от извън кланичен добив за лична консумация.

Препоръки

  • Установяване на тясно сътрудничество на централно и на регионално равнище на органите на Министерство на земеделието, храните и горите и на Министерство на здравеопазването по контрола и овладяване на ситуацията чрез възраждане на програмата за борба с паразитозоонозите и търсене на източници за нейното финансиране. 
  • Необходимо е спешна, масова и систематично провеждана информационна кампания за повишаване на здравната култура на населението в България за рисковете и предпазването от заболяването трихинелоза чрез използване на средствата за масова информация, ограмотителни кампании сред ловците и лесничеите, отпечатване на диплянки, плакати и поставянето им в кметствата, селските здравни пунктове, ветеринарни кабинети, ловните хижи и др.;
  • Необходима е и систематична образователна програма за хуманните и ветеринарните лекари за запознаване с новостите и развитието на паразитозите, които се подценяват като опасност за здравето на хората и животните.

Представените презентации по време на научно-практическата конференция са следнитe:

  1. „Из опита на другите страни в борбата с АЧС - проф. д-р Георги Георгиев и доц. д-р Янко Иванов, ЦОРХВ  Разгледай презeнтацията ТУК
  2. „Тенденции в разпространението на трихинелозата при дивите свине в България за периода 2012-2017 г.“ - доц. д-р Николай Лалковски, НДНИВМИ -  Разгледай презeнтацията ТУК
  3. „Ролята на дивите месоядни в епизоотичната верига“ - Д-р Иван Тодев, ЮДП-Благоевград   Разгледай презeнтацията ТУК
  4. „Епидемиологична характеристика на трихинелозните взривове в България за периода 2013 – 2017 г.“ - доц. д-р Румен Харизанов дм, НЦЗПБ   Разгледай презeнтацията ТУК
  5. „Биомолекулярни проучвания върху видовия състав на причинителите на трихинелозни взривове: извършвани в НРЛ „Диагностика на паразитозите“ към НЦЗПБ“ - Александра Иванова, НЦЗПБ   Разгледай презeнтацията ТУК
  6. „Стратегията на Р. България за АЧС“ - д-р Мартин Христов, БАБХ   Разгледай презeнтацията ТУК

 

Източник: ЦОРХВ