начало | контакти | карта на сайта | 05:05, 16 август 2018
Обсъжда се временен мораториум за лова на гургулица в Европа
25 април 2018 | 09:40 НЛРС-СЛРБ

Извънредно заседание на експертна група на ЕС за „Директивите за птиците и местообитанията“ (NADEG) ще се проведе на 26 април в Брюксел. Целта на срещата е да се обсъди финализирането на Плана за управление на гургулицата (Streptopelia turtur).

Очаква се в рамките на заседанието да бъде предложена временна забрана за ловa на гургулица в европейските държави, където до момента е позволен – Австрия, България, Гърция, Италия, Испания, Кипър, Малта, Португалия, Румъния и Франция. Официално заявената причина за евентуалния мораториум е необходимостта от адаптивно управление на запасите.

Въпреки че подкрепяме адаптивното управление на запасите, считаме, че временната забрана за лов на гургулица е научно необосновано действие. Мораториумът няма да повлияе положително върху популацията на вида, която намалява в резултат на неправилните земеделски практики. В България не са констатирани негативни последствия върху запасите на гургулицата, като в последните години дори се отбелязва траен ръст. Провеждаме интензивни разговори с Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието, храните и горите, за да изразят пред Европейската комисия позиция против въвеждането на такава забрана“, заяви Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците в България (НЛРС-СЛРБ).

Ловната общност е основна заинтересована страна по отношение на прилагането на мерките, описани в Плана за управление за гургулицата и местообитанията й. „Очакваме да осъществим много от действията, заложени в плана, които ще допринесат за подобряване на статуса на вида след като рамката бъде приета“, каза още Василев.

Адаптивното управление на запасите е периодичният процес на определяне на ловни квоти въз основа на система за мониторинг на популацията и местообитанията, проследяване на нивата на реколтата, анализ на данните и определяне на регулаторни опции. Системата в момента се разработва пилотно единствено по отношение на Западния миграционен път. В случай че този модел се окаже ефективен, вероятно ще бъдат приети мерки за прилагането му и на Източния миграционен път, който минава през България.